Ще ви прозвучи страшно, защото е страшно! Но още по-страшно би било да продължим да не говорим за това!

Според НСИ, към 2021 г., без деца са 688 760 (36,9 на сто) от семействата в страната (34,8 на сто в градовете и 42,6 на сто в селата).

Из „Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.“.:

• По данни от 2001 г. насам, в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място.
• По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6% , докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%.
• По прогнози на Световна банка към 2050 г., България ще има най-бързо свиващото се население в работоспособна възраст в света. Най-тревожното е, че се очаква населението на възраст между 15 и 24 години да намалее с 41%, което ще окаже директно влияние върху характеристиките и структурата на образователния сектор и пазара на труда, респективно върху цялата икономика.
• В България, детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. Нивото на бедност сред децата е едно от най-високите за ЕС.

Следствие:

• България ще достигне катастрофалните демографски стойности още преди 2050 г.
• До 2035 година, населението на България ще се свие с още най-малко 1 милион души.
• В този период ще станем свидетели на първия малък обезлюден град.
• Неблагоприятните демографски тенденции като намаляваща раждаемост и застаряване на населението, които, съчетани с по-високи нива на смъртност и интензивна външна миграция, ще поставят сериозни предизвикателства пред функционирането в бъдеще на системите за социално осигуряване, здравеопазване, образование и публични финанси.

Четири причини:

Причина 1: Отложено родителство /Промяна в мисленето!/

Отложеното родителство представлява устойчива демографска тенденция, при която възрастта за раждане на първо дете постепенно се увеличава. В България този процес се наблюдава ясно през последните две десетилетия и е част от по-широкия европейски демографски модел. Настоящият анализ има за цел да очертае най-вероятното развитие на тази тенденция в средносрочен и дългосрочен план.

В следващите 20–30 години отложеното родителство в България ще се задълбочава и ще се превърне в доминиращ модел, което ще допринесе за намаляване на раждаемостта и ускорено застаряване на населението.

1. Краткосрочна прогноза (до 2030 г.)

В близките години се очаква плавно покачване на възрастта при първо раждане. Ражданията ще се концентрират все повече във възрастовите групи 30–34 и 35–39 години.

Това ще доведе до:

• спад на ражданията при жени под 25 години;
• относително стабилни, но не нарастващи нива на обща раждаемост;
• леко намаляване на абсолютния брой раждания.

Причината не е само в отлагането, а и в намаляващия брой жени във фертилна възраст.

2. Средносрочна прогноза (до 2040 г.)

До 2040 г. отложеното родителство ще се утвърди като социална норма, особено в големите градове.

Ще се наблюдават:

• ясно изразени регионални различия (градове vs. малки населени места);
• увеличаване на ражданията след 35 г.;
• намаляване на средния брой деца в семейство.

Това ще засили процесите на:

• демографско свиване;
• вътрешна регионална диспропорция.

3. Дългосрочна прогноза (до 2050 г.)

В дългосрочен план ефектите ще бъдат структурни:

• значително застаряване на населението;
• намаляване на работоспособното население;
• увеличен натиск върху социалните системи (пенсии, здравеопазване).

Отложеното родителство ще се комбинира с други фактори като миграция и ниска раждаемост, което ще ускори демографския спад.

4. Ключов извод от прогнозата

Отложеното родителство няма да се обърне като тенденция, защото е свързано с дълбоки промени:

• икономически (несигурност, високи разходи);
• образователни (по-дълго обучение);
• културни (индивидуализация и приоритет на кариерата).

Най-вероятният сценарий за България е продължаващо изместване на родителството към по-късна възраст, съчетано с намаляване на броя на ражданията. Това ще задълбочи демографските проблеми на страната и ще доведе до по-силно застаряване на населението.

Отложеното родителство не е самостоятелна причина за демографската криза, а част от комплексен процес, който включва икономически, социални и културни фактори.

Причина 2: Доброволна бездетност в България /Промяна в мисленето!/

1. Дефиниция и разграничения

Важно е да се разграничат три категории:

• Временно отлагане („още не“)
• Принудителна бездетност (медицинска/социална)
• Доброволна бездетност („не желая изобщо“)

Тук фокусът е третата група – хора с устойчива нагласа да нямат деца.

2. Разпространение

В България:

• няма прецизна официална статистика за childfree групата няма прецизна официална статистика за childfree групата няма прецизна официална статистика за childfree групата;
• явлението е по-слабо разпространено от Западна Европа;
• но има ясна тенденция на нарастване, особено сред:

- градско население
- високообразовани
- хора 25–40 г.

3. Основни фактори

3.1 Ценностни промени

• Индивидуализъм и лична автономия
• Приоритет на:

- свобода
- време
- самореализация

Детето вече не е „задължителен житейски етап“.

3.2 Икономическа рационалност

• Висока цена на отглеждане на дете
• Несигурност на доходите
• Жилищен натиск

Решението често е рационално, не емоционално.

3.3 Кариера и образование

• Дълъг образователен цикъл
• Висока конкуренция на пазара на труда

Детето се възприема като ограничение на професионалната траектория.

3.4 Психологически фактори

• Страх от отговорност
• Нежелание за промяна на начина на живот
• Повишена нужда от контрол върху живота

3.5 Социална среда

• Намаляващ социален натиск (особено в градовете)
• Онлайн общности, нормализиращи childfree избора

3.6 Недоверие в средата

• Песимизъм за бъдещето (икономика, държава, глобални рискове)
• Перцепция за нестабилна среда за отглеждане на деца

4. Структурни характеристики в България

Доброволната бездетност е:

• по-често градско явление
• по-силно изразена при:

- висше образование
- по-високи доходи

• по-рядка в:

- малки населени места
- традиционни общности

8. Ключов извод

Доброволната бездетност в България е:

• реално, но все още ограничено явление
• нарастващо в определени социални групи
• част от по-широк преход към:

- индивидуализъм
- късни или липсващи семейни модели

9. Обективна рамка на интерпретация

Това не е „проблем“ само по себе си на индивидуално ниво, но е демографски фактор с макроикономически последствия.

Причина 3: Нужда от асистирана репродуктивна помощ

Инфертилитетът (затруднено зачеване ≥12 месеца) в България е мултифакторен проблем с ясно изразени медицински, поведенчески и социално-демографски детерминанти.

Медицински причини при жените

Основни етиологии:

• Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ) – водеща причина за ановулация
• Ендометриоза – нарушава анатомията и имплантацията
• Тубарен фактор – запушени маточни тръби (често след инфекции)
• Маточни аномалии – миоми, полипи, малформации
• Намален яйчников резерв – силно зависим от възрастта

В България се наблюдава висока честота на късна диагностика, особено при ендометриоза.

Медицински причини при мъжете

Основни фактори:

• Нисък брой сперматозоиди (олигозооспермия)
• Лоша подвижност (астенозооспермия)
• Варикоцеле – често срещано и лечимо
• Хормонални нарушения
• Генетични фактори

Мъжкият фактор участва в ~40–50% от случаите, но често остава подценен.

Инфекции и полово предавани заболявания

В България проблемът се усилва от:

• ниска профилактика
• късно откриване
• недостатъчна сексуална здравна култура

Социално-демографски фактори

• Отлагане на първо дете (често след 30–35 г.)
• Намаляване на фертилния прозорец
• Урбанизация и кариерен приоритет
• Психологически стрес

Това е един от най-силните фактори в България през последните 20 години.

Основни рискове:

• Тютюнопушене – доказано намалява фертилитета
• Алкохол и наркотици
• Наднормено тегло / затлъстяване
• Замърсяване на въздуха (особено в градове като София)
• Ендокринни дизруптори (пластмаси, химикали)

Здравна система и достъп

• Ограничен достъп до ранна диагностика извън големите градове
• Финансови бариери (въпреки държавни програми)
• Недостатъчна профилактика
• Късно насочване към ин витро процедури

Други фактори

Демографският спад в България е и следствие от преминаването от общество, ориентирано към колективното оцеляване /до 1990 г./, към общество, ориентирано към индивидуалното благополучие.

Засилената ориентация към индивидуалното „Аз“ (популярно наричана „его“) е ключов фактор, който едновременно подобрява качеството на индивидуалния живот, но намалява вероятността за възпроизводство на населението.

Има ясна тенденция за ръст на асистираната репродукция като цяло:

• ~ 0.1% от ражданията (1994)
• ~ 6.5% от ражданията (2024)
• ~ 50 и повече % от ражданията ще са при заченати деца в изкуствена среда (2100)

Причината е:

• отложено родителство
• инфертилитет
• его
• суета

Причина 4: Репродуктивно насилие над Българските жени

Репродуктивното насилие е форма на насилие, която остава невидима, но води до разрушителни последици.
То е налице, когато мъж-партньор умишлено ограничава или саботира правото на жената да бъде биологична майка.
Това се осъществява чрез отказ или манипулация при вземането на съвместно решение за дете, заплахи, че ще я напусне, ако тя иска дете, натиск за аборт или забрана да забременее, безкрайно отлагане или лъжливи обещания, че „ще дойде моментът“, контрол върху достъпа ѝ до здравни услуги или контрацепция...
Тази форма на репродуктивен контрол е сериозно нарушение на автономията на жената върху собственото ѝ тяло и живот.
Тя нарушава основни човешки права, води до дългосрочни психически травми, засилва патриархалните модели на контрол и подчинение и подкопава основата на доверието и взаимното уважение в една връзка.
Такъв вид насилие не бива да бъде толериран. Той трябва да бъде разпознаван, назован и изкоренен от нашето общество!

Защо говорим за спасяване на Българския етнос?

Българският етнос е общност от хора, които се самоидентифицират като българи и споделят език, култура и историческа памет, независимо от тяхното гражданство или местоживеене. Българският етнос е исторически формирана човешка общност, чиито членове споделят устойчива комбинация от културни, езикови, исторически и идентификационни характеристики и се самоопределят като българи.

Основни елементи на етноса:

• индивидът се определя като българин - това е най-важният съвременен критерий
• общ език: Български език
• основен носител на културна идентичност
• традиции
• обичаи
• фолклор
• ценностни системи
• споделено възприятие за общ произход

„Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, то следващото – дори да изкрещи – няма да има кой да го чуе!“

Предвиждания

Информацията, която следва, е напомняне, че демографският срив в България не е "внезапна смърт", а бавен и предвидим процес, който всички ние допускаме да се случи!

Модел с фиксирани предпоставки: В реалния свят настъпиха само за 10 години, събития, които допълнително ускориха този процес — войни, пандемии, климатични промени, миграционни вълни, технологични скокове…

Трябва да настъпи национално пробуждане! Тогава този процес ще се забави…

Национална кауза - възможно най-оптимистичния вариант!

Намираме се в ситуация на силно отрицателен естествен прираст! Ако демографския срив в България стане причина за това, Българският народ да се обедини около Нова Национална кауза за спасяването на Българския етнос, колко години ще е нужно, за да се върнем към нивата на раждаемост през 1985 г., т.е. 120 000 раждания годишно? За да я има България…

Прогнозно време: Колко години ще отнеме?

Ако има Национална кауза, включително да бъдат разработени целенасочени политики:

Сценарий 1: Много силна държавна стратегия и национално самосъзнание!

• Интензивна семейна политика: субсидии, данъчни облекчения, жилища, грижи за деца, образование!
• Медийна, образователна и културна мобилизация!
• Съхранение и възстановяване на емигриралите българи!

Време за възстановяване: 20–25 години (т.е. около 2050 г.), при много амбициозна и постоянна политика!

Е, аз обаче не вярвам, че това ще се случи – звучи като научна фантастика! А, вие какво мислите?

Сценарий 2: Умерено ефективна стратегия!

• Ограничен ефект: повишение на раждаемостта, но под нивата от 1985!

Възможен ръст до 10.0–11.0 %, след 30 години (до 2055 г.), но няма да достигнем 120 000 раждания годишно!

Основни препятствия:

• Масова емиграция и демотивация!
• Икономическа несигурност и високи разходи за отглеждане деца, особено при повече от едно дете!
• Отсъствие на културна рамка за "Национална кауза"!
• Застаряващо население, особено намаляващ брой жени в репродуктивна възраст!
• Продължаващо увеличение на броя на мъжете в репродуктивна възраст с неизследван репродуктивен проблем!

Как мислите, реално ли е да си представим връщането на част от емигрантите, чрез разработването на нови държавни програми и гаранции?

Какво мислите за интегрирането на мощна семейна политика - дългосрочна и надполитическа?

А духовна, образователна и културна мобилизация кога се очаква да има?

Нереално оптимистичен извод: Ако Българският народ действително се обедини около Национална кауза за демографско възраждане и ако има последователна стратегия на държавно ниво, ще са нужни минимум 20 до 25 години, за да се достигне нивото на раждаемост от 1985 г.!

Без такава цел – траекторията ще остане отрицателна завинаги!

Да, невъзможно е, така е!

Сега – край с оптимизма! Да се потопим в реалността!

Кога раждаемостта ще се стигне до "нула"? Към настоящия момент е неизбежно…

Песимистичен сценарий:

Ако тенденцията на раждаемост остане непроменена и не се роди втори демографски импулс, последното дете от Български етнос, с висока вероятност ще се роди около 2190 – 2200 г.

Т.е. след около 165–175 години от днес!

Поколение (година)	Жени в репродуктивна възраст	Брой раждания / година
2025 г.	~ 800 000	~ 50 000
2050 г.	~ 520 000	~ 35 000
2075 г.	~ 340 000	~ 20 000
2100 г.	~ 220 000	~ 11 000
2125 г.	~ 130 000	~ 5 000
2150 г.	~ 70 000	~ 1 000 – 2 000
2175 г.	< 20 000	< 100
2190–2200 г.	Почти 0	Почти 0

Извод:

Всеки въведен в действие оптимистичен сценарий ще се превърне буквално във въпрос на оцеляване!

За сравнение: Исторически данни по справка по данни на НСИ за броя на живородените деца в България (1985–2024 г.).

Година	Живородени деца
1985	118 955
1986	120 078
1987	116 672
1988	117 440
1989	112 289
1990	105 180
2010	75 513
2020	59 086
2025	Под 50 000

Да… звучи страшно, защото е страшно! Но още по-страшно би било да продължим да не говорим за това!

България има нужда от:

1. Ясна и споделена Национална кауза — спасяването на народа е работа на народа!

2. Държавни гаранции за семейството – икономически, социални, културни!

3. Обновена духовна и образователна среда – където децата не са "разход", а мисия!