Новини
850 лв. от продажбата на романа „Съдба на дете“ бяха преведени по сметката на Центъра за работа с деца на улицата в с. Широка лъка, общ. Смолян

850 лв. от продажбата на романа „Съдба на дете“ бяха преведени по сметката на Центъра за работа с деца на улицата в с. Широка лъка, общ. Смолян

Здравейте!

Снимката с детето и още няколко бяха в основата на идеята за романа “Съдба на дете”. Направена е на 27 януари 2007 г. от група столични фотографи като част от една недопустима, за мен, фотосесия на малолетните възпитаници от работещия тогава Дом за деца лишени от родителски грижи “Павел Бобеков” в гр. Панагюрище.

Всеки, който реши, лесно може да открие в мрежата техния пътепис от проведеното благотворително мероприятие... Голяма част от снимките направени в градския парк няма да може да видите, защото отдавна са свалени, тъй като съдържанието им е на една крачка отвъд границата на разбирането на обществото за детска порнография. На тяхно място, сега са останали само бели петна...

Винаги, когато гледам снимката си мисля за това, че от едната страна, зад обектива, седи именно това общество, което често гледа критично или просто неглижира съдбата на тези деца. От другата страна, тази зад оръжието, седи надеждата на това дете /защото то не разбира смисъла на думата “вяра”/, че един ден ще бъде пълноценна част от това общество. Ще бъде като нас и ще може то да гледа живота през обектива...

Но между двете страни, винаги седи повдигнато едно тежко условие. Не говоря дори метафорично за пистолета от снимката, а за това, че ако това дете влезе непълноценно, когато стане пълноправен член на обществото ни, то ще бъде загубено. И, ако един ден открадне от някой от нас за да се нахрани, то вината за деянието ще трябва да бъде поделена солидарно... Защото тези деца нямат нужда от вафли, не им ги носете, те имат нужда от най-важното - образование и богата култура. Те са като нашите деца, всяко едно от тях носи своите дарове, които трябва да бъдат открити в правилната възраст и развити, за да се превърнат един ден в реализирана професия и източник на доходи за нормалното им битуване...

В края на пътеписа, на 21 ноември 2016 г., повече от девет години по-късно, едно от децата, Запряна, кани фотографите да отидат при тях. Отговор и втора среща, както можете да предположите, няма...

Тези деца не са еднократно зрелище, а центровете, в които понастоящем ги отглеждат и възпитават не са зоологическа градина за отхвърлени. Отидете ли веднъж там, помислете добре с какво и как ще им помогнете, защото дори да ги забравите, те вас ще помнят винаги. И ще ви търсят... Затова после обезателно се върнете пак, или не тръгвайте по този път.

Под една от моите публикации относно романа “Съдба на дете”, стои и до днес коментара на жена, която не познавам. Кратък е... “Аз цигани няма да храня...” ...

Днес, 850 лв. от продажбата на романа „Съдба на дете“ бяха преведени по сметката на Центъра за работа с деца на улицата в с. Широка лъка, общ. Смолян. Сумата ще бъде използвана за организирането на Празника на детето на единадесет възпитаници в неравностойно положение, които заслужават да изживеят тези емоционални моменти като всяко друго Българско дете! С това, до момента нашето общо дарение възлиза на 8850 лв., изхарчени за образованието и културата на децата там...

Благодаря на всички, които продължават да купуват малкия роман и извън официалните благотворителни кампании! В традицията на това, което правим заедно, Вашите пари бяха дарени в името на нашето бъдеще - децата…

А ако имате идеи за тях, тези деца лесно ще откриете!

Ивайло

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *