"Имало навремето овчар.
Връзката със стадото се славела с такава сила, че когато им говорел, вярвало се, че овцете го разбират!
Не давал нищо лошо да се случи, като истинско семейство ги приемал и обичал.
Дарявали го с мляко белите животни, дарявали го с вълна.
Разменял ги за хляб пастира, както и за всичко друго за битуването му необходимо.
Дарявали го и с внимание овцете, а той пък ги дарявал със закрила.
Вечер щом утихнело в обора, за да не ги достигнат лоши хора, пред портата заспивал и пастира.
Когато агънце се раждало, радвал се овчаря.
Когато по законите природни близък си отивал, заедно с овцете страдал и пастира.
Когато му предложели размяна, натрапниците ги напъждал грубо и наобиколен от своите любими, жално се оплаквал и ги милвал:
- Срам да нямат, виж ги тези! Лъжат ме, за да ви раздам!
А овцете треперливо блеели, благодарни за закрилника си - Господар.
Е, човешко е - именно като такъв в очите на овцете се оглеждал неграмотния овчар.
Веднъж дочул пастира, че на централно място в града, странна къща бързо чуждоземци са издигнали, в която който влезел, си отивал над жените господар.
А мъжете в пивницата зашушукали, че в града единствено останал той - всеки ден се бил събуждал, само на овцете цар.
Къщата бардак нарекли, но понеже нищо друго не разбрал, решил да мине, за да види, за да пипне и тогаз да кандидатства над човешките жени да стане Господар.
Стигнал не след дълго и пред прага под червена светлина, в пъстра рокля и с ефирна шапка, някакво невиждано създание му помахало с ръка.
- Ела и влез при нас, с наслада сам се награди! – звънко викала го тя.
- Какво е нужно да направя, за да властвам над жените като цар?
- Нищо сложно не е, трябва да платиш с пари! После ще познаеш занаята, Господар ще си ни ти!
- Искате ли вълна за замяна? Нямам никакви пари! Даже не разбирам що са, ни къде са, мога ли да ги набавя до зори.
Иззвънтял смеха лечебен:
- Иди, хей там, при месаря! За месото на една овца, той ще ти даде пари! После бързо тука се върни!
- Ама, как! – втрещил се на овцете Господаря – Те са ми като деца!
- Не мога нищо да направя! – грубо му отвърнала жената – За да видиш Бог какво от тебе скрил е, има си цена!
Тръгнал си за вкъщи натъжен пастира, искал в самота да помълчи, но разговора друг подхванал – Дявола с приятелство го подкрепил.
Не дошъл нощес съня и пастира себе си склонил, че може би пък заслужава си цената, жертвата една е, съвестта си после лесно ще я упои.
При овцете влязъл бързо и извел една от тях.
Бръкнал в джоба, ножа си извадил и я пробол в сърцето, без дори да се прости.
На сутринта отишъл при месаря и получил кървавите си пари.
Оставил другите отвън да чакат, но вече без да блеят - така овчаря наредил!
Поцарувал кратко над жените, след туй овцете си прибрал - вече чувствал ги като добитък, легнал в къщата си и заспал.
След първото убийство, внезапно променил се селския пъдар - изгряла месечина бледа, а той тръгнал тихо към бардака, поискал пак да бъде цар.
Минала нощта, пукнала зората, станало почти обяд и тогаз показал се овчаря на терасата на горния етаж.
А те били отдолу, гледали го овчите очи, чака ли го него – Господаря, с вниманието си да ги награди.
- Как си, Господарю? – попитала едната – Горе как стоят нещата?
Погледът на Господаря бил празен и студен дори към най-малките – децата.
Закрилникът им се почесал по брадата, похотливо вдигнал гащите си той, пък доволно рекъл на семейството си пред бардака:
- Всичките ви ще изколя, пък ще видим по-подир…
И тъй като го рекъл, пъдаря селски се почувствал както никога значим!
И не се забавил много, а за месец, страшната закана довел до своя край!
Една сутрин, обаче, напразно месаря очаквал своето свежо месо!
Обора бил празен, а пъдаря не знаел как да докаже гнусното си мъжество!
Паднала се тъмна вечер, нямало звезди, а овчаря завист изпитал към тези, дето в бардака потъват, за сластолюбие заделили пари.
Гледал мрачно пъдаря и мразел света за това, че някой друг ще докосва желаната от него жена.
В тази същата вечер пастира се вмъкнал в дома на месаря, за да открадне от него пари.
Но когато излизал го срещнал, бръкнал, ножа извадил в страха си.
За първи път себеподобен убил.
На сутринта погледнал надолу със завист онези, чакащи под терасата ред...
Видял несретници жалки, пъдаря, които пошло щели властват, макар и за кратко, срещу шепа мръсни пари...
Три дни по-късно на бесилото виснал овчаря, но не защото семейството си безумно затрил, а защото, и с това ще бъде запомнен, месаря хладнокръвно убил!"

Чух част от историята като кратък виц. Всички се смяха, но не разбирах кое е смешното…

Поиграх си с думите, пък каквото се получило... Важното е извода да е ясен…

Ивайло