Здравейте!

Отделете пет минути, моля…

Нека в навечерието на 2025 г., преди да започне празничния период, да си представим нашата нация след 20 години, в навечерието на 2045 г.

Нещата накратко ще изглеждат ето така…
Населението на България ще е намаляло с 2 000 000 души. Ще преобладават хората на средна възраст и застаряващите мъже и жени.
Всеки втори или трети Българин в репродуктивна възраст ще е с репродуктивен проблем от различен характер.
По това време, осезаемо, процента на мъжете ще намалее, което ще влоши нещата допълнително.
Половината от младежите, които сега навършват пълнолетие, няма да имат деца. По ред причини, те ще са жертва на сегашния начин на живот – за едни ще е невъзможно, а други просто ще откажат да носят отговорността да бъдат родители. На трети ще внушат, че да си бездетен е модерно…
Част от причините за бездетието при нашите деца, за които знаем днес, ще съществуват и тогава, но ще бъдат отричани като „безпочвени конспиративни теории“. С останалите причини, като общество, ще сме неспособни да се борим, точно както сега.
Същото това Българско общество ще се изправи пред невъзможността да предприеме съответните коригиращи мерки срещу най-голямата национална катастрофа вихреща се от години – началото на необратимото изчезване на Българския етнос…
Внуци ли? Нямам представа, след още 20 години някои ще имат…
Ежедневна гледка ще е по улиците да се срещат самотни бездетни семейства и по-лошото – хиляди самотни жени…
Когато попитат тогава живите от нас „Как сте могли да допуснете всичко това да се случи?“, отговора на осъзналите грешките ни ще бъде „Живяхме алчно, живяхме арогантно, живяхме високомерно, живяхме суетно, глупаво, просташки… Така се отнесохме към негово величество – Живота… Сега е негов ред да ни отговори…“
Ще кажем също така: „Събраха ни, колкото останахме, в няколко големи града, а ние дори платихме за това със земите на бабите и дядовците ни…“.
Тогава отново ще обвиним държавата, която всъщност сме самите ние, а по това време държавата ще е по-слаба от всякога, затова и помощта, която ще дойде от нея, ще бъде оскъдна.
За да има достатъчно държавни средства за борбата на семействата с репродуктивен проблем, някой първо ще трябва да ги създаде. Със застаряващо население преобладаващо на работния пазар, няма да има кой и няма да има как.

Ще се появят нов тип неправителствени организации – ще бъдат десетки. Всички те ще имат една цел - да ни организират, за да си помагаме чрез тях. Те ще са тези, които ще събират дарения от нас и децата ни, в съревнование коя от тях да управлява по-голям паричен поток.
От събраните пари до бездетните семейства ще достигат вероятно половината – останалата половина ще се харчи за семинари и конференции, рекламни кампании и рекламни продукти, административни разходи, граждански договори, командировки, работни обяди и вечери, организиране на балове и други специални събития в името на каузата, на които речи ще държат „знаменитости“, докато нацията ни ще продължава да чезне под шума на гръмки аплодисменти…
Тези организации ще се отъждествят със самата кауза, за да вярваме, че без тях сме неспособни да се справим.
Кой ще ги управлява ли? Ангели – спасители, разбира се…
Наред с всички други възможни похвати, те ще се вкопчат и в Християнската ни вяра и ще я използват като инструмент, чрез който да даряваме средства по всякакъв повод, освен задължително на всеки един голям религиозен празник.
Ще се молим на провидението за второ пришествие на Спасителя, който да ни изведе от кризата, вместо да приемем неговото завръщане във всяко едно от сърцата ни сега и това да ни обедини, в името на всяко бъдещо Българско бебе! Защото за да има народ утре, днес трябва да се раждат деца…

Междувременно ще изминат още 20 години, повечето от нас ще са срещнали Създателя си, а тук ще бъдем забравени, защото няма да има кой да ни помни!
Бебетата заченати по естествен път, ще бъдат приемани като „рядък“ дар от Бога, а тези семейства ще се обявяват за избрани. Останалите – бездетните… На тях ще се гледа като на семейства втора ръка…

Ще зачестят случаите на изчезнали деца в тяхната крехка възраст. Липсата на деца, може би, ще роди нов тип престъпна търговия.

Тогава някъде ще се зароди въпроса, защо преди – сиреч днес, при положение, че изчезването на 1 000 000 Българи в следващите десет години е необратим процес, не сме се обединили като народ, за да поведем борба за спасяването на Българския етнос… Ще отговаряме така: „Такива бяха времената…“.
Тогава ще е късно. Специалните организации ще провеждат в името на нас и от наше име специални политики. А политиците ще сложат ръка на всичко това, а борбата ни, ако въобще поведем такава, ще служи на ламтящите за власт, за спечелването на изборен електорат…

По това време ще навлязат много чужди клиники, с намерението да „сбъднат мечтите ни за деца“… Все едно наши си нямаме.
Ще има десетки чужди лекари, които ще са далеч от емоционалността на Българската жена, която се бори да бъде майка… Те ще слушат за тази болка, но няма да я чуват и няма да я разбират… Все едно наши лекари нямаме…
Донорството ще е недостъпно, защото ще е с материал отвън, а цената ще е по силите на малцина, защото Европа също умира.

Процента на жените – жертва на една от най-тежките форми на насилие, при което мъжете им ограничават тяхното право да се реализират като биологични майки, ще нарасне чувствително.

Ако не се обединим заедно днес, сами ще ампутираме Българското ни общество от възможността да се преборим заедно с този катастрофален проблем утре. Ще оцеляваме и тогава така както днес – поединично. Защото само така ни е удобно, така е по-лесно. Междувременно, детските градини ще опустеят дори в най-големите градове…

През 2045 г. темата за репродуктивните проблеми на нашата нация ще е неудобна, така както и днес е…

Аз съм баща на 5 годишна дъщеря, която е зачената в изкуствена среда, благодарение на една неизвестна за мен Българска жена, която дари от своите яйцеклетки. Аз нямам моралното право да спра да се боря за каузата „Да се роди едно Българско дете“…

Ако започнем да се борим всички заедно днес и нашите деца продължат тази борба след нас, след 50 години ще обърнем резултата в наша полза. После борбата ще трябва да продължи поне още толкова години…

Ако не се борим днес, след 100 години няма да се раждат Български деца, а тогавашното поколение дори да изкрещи, след тях няма да има кой да чуе!

Ивайло