"Бездетен" - специално издание

По данни от 2001 г. насам, в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място. По предвиждания на Евростат за периода 2010-2060 г., населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%. България ще достигне катастрофалните демографски стойности още в средата на века.

Днес в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ред, за да получат донорска яйцеклетка – и това е техният единствен шанс да се сдобият с дете. Този процес отнема между шест месеца и една година. Годишно се правят едва 1000 инвитро процедури с донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди.

Всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване. Голям процент от тях разбират това прекалено късно.

Съотношението между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно.

По прогнози на Световна банка, към 2050 г., България ще има най-бързо свиващото се население в работоспособна възраст в света. Най-тревожното е, че се очаква населението на възраст между 15 и 24 години да намалее с 41%, което ще окаже директно влияние върху характеристиките и структурата на образователния сектор и пазара на труда, респективно върху цялата икономика.

В България, детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС. Нивото на бедност сред децата е едно от най-високите за ЕС.

През следващите 10 години, населението на България ще се свие с още най-малко 1 милион души...

„Топли и студени проблясъци от светли и тъмни дни и нощи“

Топли или студени, важното е да ги има светлите нишки, когато те погълне тъмното, за да те поведат по Пътя...

Чрез поезията си ще ни поведе, за да потърсим себе си някъде там, между реалното и нереалното. Ще ни поведе по единствения, избран от Кунка път, този към доброто, който следва през целия си живот!

„Ничиите деца на България през моите очи/Съдба на дете“

“Ние сме създатели на света, описан тук. Създаден с нашето участие и безучастие. С нашето решение да подкрепим хората, които се борят за оцеляване, или да продължим, както досега - без да ги виждаме, без да ги чуваме, без да сме част от техния свят. Те са отхвърлени от всички: родители, държава, общество...

Няма по-високо морално задължение за една нация от това да се погрижи за своите деца - нейното бъдеще! Само че не всички от тях имат шанса да бъдат отгледани така, както трябва - в семейство.”

През месец май 2024 година, документалната книга „Ничиите деца на България през моите очи“ и романа “Съдба на дете”, си подават ръка в една обща благотворителна кампания.

Всички приходи от тази книга, ще бъдат дарени на Центъра за работа с деца на улицата в с. Широка лъка, община Смолян.

Средствата ще бъдат изразходвани за подпомагане на мероприятията, свързани с повишаване на уменията, знанията и общата култура на децата там. Това ще увеличи техния шанс за реализация в живота.

„Хоризонт на безсмъртие“

“Създателят на всичко се е изразил чрез човека, а след това нуждата от Създател в човека е събудила човека, за да търси своя Създател вовеки! Тази нужда никога не бива да се забравя... Тази връзка никога не бива да се разрушава...”

Приходите от тази книга ще бъдат дарени!

Благодарение на всички вас, една или повече Български бездетни двойки, ще получат своя шанс да бъдат подпомогнати финансово в трудната борба за най-скъпото!

„Две съдби с вишнев цвят“

Ако сте разпознали алегорията в светите писания, то вече знаете, че адът и раят, като места, в които душата попада след смъртта, според стореното приживе, не съществуват! Това са двете основни психически състояния, в които ни е дадено правото да изберем да съществуваме, докато сме съзнателно тук, на земята! Постигането на баланс между тях, практически е невъзможно!

Но има едно трето психическо състояние, което е много по-страшно от това, адът и раят да се сблъскат в противоречив конфликт у нас! В предсказанията на повечето религиозни вярвания е познато като Армагедон! За нашата цивилизация неговото начало може да бъде предизвикано от най-страшната и безсмислена саможертва, граничеща с безумие - духовното самоунищожение на човешката популация!

В името на спасението на духовността на Българският народ! Ако утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!

Книгата "Две съдби с вишнев цвят" включва в себе си романите "Бранимира и вишневото дърво" и втората и последна част на историята - "Бранимира и тайната на вишневото дърво".

Благодарение на Вас, целият приход от продажбата на тази книга ще бъде дарен на една или повече Български бездетни двойки, за да бъдат подпомогнати в тяхната борба за най-скъпото – тяхната рожба!

„Бранимира и вишневото дърво“

През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%.
Към 2050 г., нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%.
В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС.
По данни на Европейската статистическа агенция от 2001 г. насам,  от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място.

“Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.“

Днес, по неофициални данни, в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ред, за да получат донорска яйцеклетка – и това е техният единствен шанс да се сдобият с дете. Този процес отнема между шест месеца и една година. Годишно се правят едва 1000 инвитро процедури с донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди.
Всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване. Голям процент от тях разбират това прекалено късно. Съотношението между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно.

Република България, 2021 г.

Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!

„Звукът на самотата“

Над 70% от жените по света са ставали жертви на психическо, физическо или сексуално насилие в семейството си или извън него, 62 милиона – само в Европейския съюз!
У нас всяка четвърта Българка, в даден момент, е била подложена на насилие, като най-често срещаната форма е сексуалното посегателство върху тях! Тази черна статистика не разглежда насилието, упражнено върху непълнолетните и малолетни момичета!
В Република България насилниците често остават ненаказани, защото от срам и угроза от отмъщение, техните жертви предпочитат страданието им да остане неразкрито и приемат съдбата да живеят и носят мълчаливо това безправие до края на дните си.
Всичко това трябва да спре! Българските жени трябва да живеят без страх! Тяхно право е да бъдат свободни! Ние всички - хората, които съставляваме тази държава, трябва да се борим, за да им осигурим това справедливо бъдеще! Това може да се случи единствено, ако нашето общество им подаде ръка и ги изведе от сянката на собствените ни обременени схващания и догми за живота!
Нека уважим тяхната жертва, не само като ги споменем днес, а като им помогнем утре!
Романът „Звукът на самотата“ е посветен на всички Български жени, жертва на насилие в семейството си или извън него.

„Бездетен“

През 2060 г. населението на България ще намалее с близо 27%, а делът на населението над 65 г. ще достигне до над 32.6%, докато този на децата до 15 г. ще се свие до 13%.
Към 2050 г., нашата страна ще има най-бързо изчезващото население в работоспособна възраст в света. Населението на възраст между 15 и 24 години ще намалее с 41%.
В България детската смъртност остава два пъти по-висока, отколкото в ЕС.
По данни на Европейската статистическа агенция от 2001 г. насам,  от страните в Европейския съюз, България има най-неблагоприятни стойности на коефициента на естествен прираст. Това ни нарежда на последно място.

“Споразумение за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.“

Днес, по неофициални данни, в България има повече от 200 000 бездетни семейни и несемейни двойки. Около 50 000 от тях чакат своя ред, за да получат донорска яйцеклетка – и това е техният единствен шанс да се сдобият с дете. Този процес отнема между шест месеца и една година. Годишно се правят едва 1000 инвитро процедури с донорски яйцеклетки и донорски сперматозоиди.
Всеки четвърти българин в репродуктивна възраст страда от репродуктивно заболяване. Голям процент от тях разбират това прекалено късно. Съотношението между мъжкия и женски инфертилитет вече е равно.

Република България, 2021 г.

Ако и утрешното поколение продължи да шепне проблемите ни, това след тях дори да изкрещи, няма да има кой да чуе!

„Съдба на дете“

Няма по-високо морално задължение за една нация от това, да се погрижи за своите деца – нейното бъдеще! Само че, не всички от тях имат шанса да бъдат отгледани така, както трябва – в семейство!
Тази книга е роман за тяхната съдба! Те са изоставените деца на България! Децата, на които не бива да обръщаме гръб! Децата на които всички ние можем и трябва да помогнем! Защото сме отговорни за техния живот, който е не по-малко уникален от живота на всеки друг!

„Единствен“

Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, винаги неочаквано, човек губи това свое право необратимо. Тогава, останал сам, той полита към залеза на своето време. Един мъж направи твърде късно своята горчива равносметка и опустошил себе си, остана сам пред мрака на безкрайната бездна! Изгубил безвъзвратно своята най-велика божествена привилегия, да живее, той сам прекъсна завинаги нишката на своя Гоблен на живота и полетя, но не към вечността, а към завършека на своята, дарена от Създателя, съдба. Защото има души, които дори Смъртта отказва да прибере!

„Гобленът на живота“

Всеки от нас се ражда и умира. Казват, че когато смъртта ни прибере, това е за да открием отново източника на живот. Тогава нашата душа полита в безвремието, докато дойде моментът да завърти отново колелото на земните си дни. Понякога, съвсем неочаквано, човек губи своята единствена Любов необратимо. Тогава той пада опустошен и остава сам, за да понесе най-голямото страдание. Да съществува без човека, когото обича! Но една жена намери сили в себе си и успя да се изправи! Тя продължи да ниже своя Гоблен на живота с надеждата, че когато смъртта я прибере, любимият човек ще я чака във вечността! Защото има души, които са толкова силно свързани, че съдбата им е отредила да бъдат заедно завинаги!